Aug 7, 2012, 10:23 PM  

Сладката тъга в очите ми (Ти знаеш) 

  Poetry » Love
1150 0 5

Сладката тъга в очите ми

            (Ти знаеш)

 

Лекотата, с която се докосваме –

всяка прегръдка говори без глас,

нежността, с която се усещаме -

кажи, ще мога ли да ги забравя аз?

 

Гласът, който чувам го нощем –

мек, топъл и леко приспивен!

Уж спирам, но искам го още –

да се будя до теб и до теб да заспивам!

 

Когато с теб съм, забравям за всичко -

за хора и време, за разстояния...

Всичко друго е някак излишно,

всичко освен моето нежно създание... !

 

И така съм спокоен до теб,

щом отпуснеш глава на гърдите ми!

Без думи оставам, а уж съм поет –

има ли думи за рая – очите ти!

 

Без думи  – с езика на тялото

говорим си и всичко си казваме,

с всеки допир, целувка по рамото,

страстта си пред всички показваме...

 

И аз съм човек, имам си слабости,

но ти си ми само, само една –

най-голяма болка и радост, и

най-сладка, красива тъга!

 

 

© Калински All rights reserved.

Произведението е включено в:
  766 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??