Сладката тъга в очите ми (Ти знаеш)
Сладката тъга в очите ми
(Ти знаеш)
Лекотата, с която се докосваме –
всяка прегръдка говори без глас,
нежността, с която се усещаме -
кажи, ще мога ли да ги забравя аз?
Гласът, който чувам го нощем –
мек, топъл и леко приспивен!
Уж спирам, но искам го още –
да се будя до теб и до теб да заспивам!
Когато с теб съм, забравям за всичко -
за хора и време, за разстояния...
Всичко друго е някак излишно,
всичко освен моето нежно създание... !
И така съм спокоен до теб,
щом отпуснеш глава на гърдите ми!
Без думи оставам, а уж съм поет –
има ли думи за рая – очите ти!
Без думи – с езика на тялото
говорим си и всичко си казваме,
с всеки допир, целувка по рамото,
страстта си пред всички показваме...
И аз съм човек, имам си слабости,
но ти си ми само, само една –
най-голяма болка и радост, и
най-сладка, красива тъга!
© Калински All rights reserved.
