Сладко и красиво е усещането...
Сладко и красиво е усещането...
Сладко и красиво е усещането в гърдите
когато любовта реши в нас да забие с цялата си
ярост и доброта, звучейки като шепот и вик,
като песен, като мелодия, като текст, като оркестър
в сърцето ни...
Както когато вулканите избухват величествено
в безкрайността на небето...и скалите катастрофират
безмилостно във дълбочината на моретата...
и тогава става така, че прераждаме се в чувства
политащи към свободата, вървейки
по земята...
Сладка и красива е също, агонията
да заспиваме с Луната, заседнала в гърлото ни,
за да се събуждаме всяка утрин в любовта,
прегърнати и целунати в лъчите на Слънцето...
Агония, в която всъщност чувстваме се истински живи...
И това да е най- хубавата ни мъка, да не можем
да победим този неконтролируем тайфун, наречен любов
провокиращ всичките ни неподредени идеи
изникнали от нищото, като армия от лястовици...
подаряващи ни въздуха си...
И вътре в душата на това екзистенциално объркване,
да намираме тази пътека от рози, споделена посока,
която дори и в лабиринти..., свързва животите ни в едно
и сбъдва невъзможното в тази наша неуправляема любов....
образуваща невъобразими фигури...
във всяко едно "Обичам те!"
© Лили Вълчева All rights reserved.
