Сладникава печал
И ето я кралицата на мрака,
изровила вехтия воал,
изтъкан от любови недочакани
и сладникава печал.
И след всяка моя крачка
остава пепел, не следи,
и с нетърпение очаквам да заплача,
когато вятър всичко назад заличи.
И все кълна се как търся си половината,
а всъщност се влюбвам във вкуса,
на сълзите по мъже неимани.
Влюбвам се и копнея самота,
защото само тогава съм истинска
и тъмнината на моята душа,
мога на воля да разплискам,
замаскирана с любовна тъга.
Родените във черна дупка
не търсим никога слънце и звезди,
търсим някоя скрита пролука
да ни огрее за малко и после да боли.
06.03.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
