Сладък сън
1.
Залезът прегръща моята надежда,
изгревът целува моето чело,
мрака в мойто минало
вече не поглеждам
като затъмнение в опушено стъкло...
Вятърните мелници
размахват рамената си
и полюшват моята
отколешна мечта...
Чашките разтварят си
пленителните лотоси -
да изпуснат прелестния
дъх на любовта...
Всяка малка капчица роса
въздъхва влюбено,
всяко малко семе от топола
пърха с трепет,
всяко цвете цъфва,
от мелодия събудено,
всяко грозно патенце
превръща се във лебед.
И се възцарява
мир и благоденствие,
слънцето усмихва се
над тучните поляни,
на добро и зло
настъпва равноденствие,
идва изцеление на вси човешки рани.
2.
Светлината гали палаво очите ми,
те ме засърбяват,
на другата страна
обръщам се,
но мигом изпаряват се мечтите ми,
залива ги на разума
студената вълна.
Бавно се прозявам и протягам,
размишлявайки,
дали сънят ми прелестен
могъл би да се сбъдне,
ала както винаги
след сънищата, ставайки,
човек, само със ехото им
може да осъмне.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
