Jun 8, 2019, 9:16 AM

Сламена вдовица... 

  Poetry » Other
1606 4 3

 

„Сламена вдовица”...*

 

... залязващата светлина играе

в отблясъци вълшебни –

жена загледана в Безкрая

и в оживялите легенди,

 

нашепва на вълните нещо свое,

но само Вятърът я чува,

че заглушава я прибоя...

... а Вятърът далеч пътува...

 

... Навярно страстни вопли на Душата –

мечтите не осъществени!...

... Или внезапно осъзната

и мисълта за: Друго време”!...

 

Живяно в „ласките” на Самотата

на овдовяла гълъбица:

със болестите на децата,

а нощем – „Сламена вдовица”,

 

че най бе тежка Самотата нощем

от мрачни мисли, и защото

и сън не идва, а и óще

безбрежно празно бе леглото...

 

... но и децата вече отлетяха

и Самотата: по – ужасна

е в дните дето остаряха

и с перспектива са неясна...

 

Отдавна някой злобно в календара

ѝ всички празници зачеркна...

А с Бог дори сама се скара –

та и не стъпва вече в черква.

 

И като някакъв хибрид мутантен –

е нѝто с булките – невеста,

нитó с момите в жест спонтанен

да иде на интимна среща!...

 

На този бряг стоѝ самотна - тука

където беше я оставил,

че може пък и да почука

през Вечността не я забравил...

 

Мечти!... Мечти... Безумно илюзорни...

И само Вятърът ги чува,

но той се скита безпризорен –

не ги разбира... Не ревнува...

 

... Вълните монотонно се разбиват

и във прибоят се белеят –

брегът във линия красива

дели безбрежността от нея...

 

... Отсам е тя... Животът ѝ... Скалите...

И миг от залеза отронен...

Оттатък – в танца на вълните –

е избледняващият спомен!..

 

От тука във една подобна вечер,

но цяла вечност от тогава,

(тя времето не смята вече!)

моряк в Безкрайността отплавал...

 

Той обещал при нея да се върне

щом на Безкрая се насити:

а Вятърът назад обърне –

и сам се уморил да скита...

 

... Но силен наркотѝк е Свободата –

Безкрайността е необятна,

а толкоз кръчми по Земята

примамват и с любов приятна!...

 

А в тях и ромът (знай се!) не пресъхва...

И там след дните в океаните

морякът във уют отдъхва –

безпаметно след ураганите...

 

И лесно се забравя обещаното!...

А щом пък бурята утихва –

на кея чака Океана

със нов Шанс, с който се усмихва...

 

И всеки оцелял щастлив в хазарта

на Урагана във окото –

не би се върнал пак при старта

в уюта скучен на леглото...

 

*”Сламени вдовици” наричат съпругите на

моряците, които много дълго време отсъстват
от дома си.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми!
  • И на мен много ми харесва начина, по който разказваш истории във стиховете си! И тук една тъжна, но красиво поднесена история! Поздравления!
  • Хареса ми! Имаш много хубава поезия! Днес съвсем случайно се спрях на твоята страница! Радвам се, че откривам талант на любовната поезия! Поздравления!
Random works
: ??:??