Mitvans (Иванъ Митовъ)
231 4112
Dec 8, 2019, 2:29 PM  

Слава - IV 

  Poetry » Phylosophy, Odys and poems, Authors song
1014 9 7

  (Продължение от 7 декември 2019)       

 

            IV. Дойде при мен

 

За мен тогава бе недостижима,

на другите сама им се предлагаш.

А исках ти да си моя любима

и в моите прегръдки да полягаш!...

 

Красавице надменна, но мечтана,

ти можеш ли да върнеш младостта ми,

безсмислено, безславно пропиляна?...

Ще бъдеш ли утеха в зрелостта ми?

 

А вярата в душата на жената –

отишла си с омраза и със злоба!

Сега сами сме, Слава, на Земята,

а тя лежи бездиханна във гроба!

 

Какво, че днес със песни и със лира

дойде при мен и щедро ме обсипа!

Душата ми покоя не намира,

живота ми до дъното съсипа...

 

Над четвърт век те гонех, мила Слава,

без сън, без отдих – цели дни и нощи.

Ти бягаше надменна, величава,

по пиршества във чест на скъпи гости!

 

9 – 15 февруари 2003

Ред. 15 ч.,17 март 2015 

 

("Живот и любов" - 2 книга)

 

 

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Дочке, за добавката в "Любими" на "Слава IV". Хубав ден!
  • Благодаря ти, Пепи за коментара и добавката в любими на последната част на поемата "Слава". Поздравления!
    * * *Благодаря ти, Цвете за днешното посещение на моята страничка и за прочита, добавката в любими на четирите части и за коментара. Така е, от грешките се учим, но цената която платих е много висока. Дори всичкото злато на света да имам, то не може да компенсира загубата на човека, който вървеше с мен 35 години, с когото построихме апартамент, а за съжаление не можа да се радва на тази придобивка. Времето ми беше посветено на една мечта, да успея в попрището на съставяне на ребуси и кръстословици, от които нищо не придобивах,
    но загубих любовта на съпругата, а после и нея. Дано поемата бъде за поука на онези, пристрастени към нещо, каквото и де е то! Моите почитания към всички прочели поемата!
  • Истинско, човешко и поучително! От грешките се учим, но понякога с цената на какво?! Поздравления и за четирите части!
  • Нещо не става ли за ядене или за пиене, не ми го хвали! /шегичка/
    Лошото е, че късно проумяваме, че стойност и цена са различни неща и понякога плащаме много висока цена за неща, който нямат стойност, не са си заслужавали.
  • Благодаря ти, Гавраил! Хубава вечер ти желая!
  • Винаги оценяваме едва когато загубим.
    Мъдро и поучително!
  • Благодаря, Ангелче и Мариана за посещението на моята страница! Така е. Когато осъзнаем, че увлечени в пристрастията на работата, пропускаме любовта, която е около нас. Когато я изгубим, вече е невъзможно да я върнем обратно. Колко много грешки допускаме... и сами се лишаваме от щастието... Остава поуката за другите: "Които имат уши да слушат" и "Които имат очи да четат".
Random works
: ??:??