Jul 29, 2007, 3:42 PM

След 30 години - време

  Poetry
953 0 2





Днес съм покорна 
и слаба,
понякога лоша
и на всичко с "да" отговарям.
Днес не задавам излишни въпроси.
Нито старите  рани  разравям.
Днес съм и скучна, и тромава,
понаедряла.
От коктейли и партита все по-често отсъствам.
Въртя се с тигана,
дори ми харесва  да  почиствам основно къщата.
Днес не обличам по 10 тоалета,
не купувам обувки през ден.
нито чакам с нетърпение петък - отреден за 
приятелки, забранен за семейни  мъже.
Беше  вчера.
Днес - е след 30 години.   
Ти си същият или почти... 
Аз съм друга. С отпечаък от времето
- ех, тези  издайни посребрели коси.
   Но дори  и такава,
 леко обезличена,
ти "моя  любима"
пак ме наричаш. 
Нали съм ти спътница половин столетие,

а децата ти
"мамо" ми казват.
И се  обичаме.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...