След

Poetry

198 1 3

Лятото на страха,

неверието,

болката,

отчаянието.

Дишам.

Прегръщам останалото от мен.

Надеждата е крехкост,

вятърът изменчив.

Аз съм върху земята.

Вървя към своята Голгота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maikata (Мая Тинчева)

Миночка, Младене, благодаря за оценката. Пожелавам ви хубаво лято.

2025-07-11T13:13:58+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Хареса ми, Мая! Всеки от нас върви към Голгота. Поздравявам те!

2025-07-10T13:30:43+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Да, Земята се оказва Голгота. Но мнозина осъзнават това трагично късно.
Поздравление за стиха!

2025-07-10T08:09:09+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0