След дъжда
От очите ми дъжд заваля.
Напои зажаднелите чувства.
Всяка следваща бистра сълза,
от плача пресъздаде изкуство.
И различен се ширна денят
след дъжда. И просветна изцяло.
Най-щастлива е тази жена,
преоткрила света отначало.
Най са топли онези сърца,
превъзмогнали тежки обиди.
Не изтривай сълзата с ръка!
И какво, ако някой я види!
Нека капе! Да, нека вали!
След пороя се ражда надежда.
Най-красиви са тези очи,
от които любов ни поглежда.
От душата ми дъжд заваля.
Капки обич пробиха тъгата.
И тогава животът изгря,
отразил всеки цвят на дъгата.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
