След дъжда...
1.8K
1
20
Във дните ни - все повече живот.
Във нощите ни - нищичко за даване.
Езикът ми - безмилостен циник,
изсъсква с препинателно старание.
И нищо, че оттук до есента…,
ще минат пак дузина наши пролети.
Ще бъдем пак наивни и добри
и всъщност, ще приличаме на хората.
А простичка - за мене и за теб,
бе жътвата на цялото ни нямане.
Пораснахме до думата “любов”,
пораснахме до равно на смаляване.
И тези керемидени мечти
не пускат многостишната ми обич
след теб да отлети, да се стопи,
и всяка болка да умре в зародиш.
© Кремена Стоева All rights reserved.
