След един национален конкурс
Посвещаввам на всички поети
които пишат неразбираемо.
Порасна ми брада, оплешивях,
като разбрах за първата награда.
До мен се сви библеският монах,
гризейки шампионската балада.
Обеззимях без сняг, обезсънях,
че бяло многоточие не влезе
в съня ми, и за миг се осъзнах,
втрещена от ужасната поезия...
И непривично цялата душа,
дали ще си стои неразпокъсана,
че мъдростта ми пречи да греша –
не дава да запомня толкоз мръсно
и неразбрано бръщолевене на луд.
Чрез него и животи, и куплети
мълчат, сред изказа умишлено надут.
Горкият сняг във края на полето
вали, учуден, че ще трябва тих,
със скоростта на бяло многоточие,
да заличи такъв бездарен стих,
разпръснат в миг по четири посоки...
И само питанка една – дръглива –
ще ми остане тягостно в главата –
с каква "поезия" безспир ще ни залива
щастливецът, спечелил грамотата!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
The work is a contestant:
