След градушка
Над морето, понеже валя,
и защото небето се сърди,
вместо капки, изпрати роса,
(сякаш кашляше старо и мъдро)
едри бисери - лед от сълзи
(те приличат на звездни парчета)
и целуваше в транс тая вода,
всички светли, бургаски момчета.
В някой мой, най–предишен живот,
аз навярно в Бургас съм живяла -
малка черупка на морския бряг,
или песен на дюната бяла.
Тези спомени пишат във мен
най-страхотните пролетни песни
и целува морето момичето в мен,
и животът изглежда чудесен...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
