След коктейлите
Не вярвах, че ще дойде ден да те потърся
сред образите на жените,
останали отдавна зад гърба ми…
Признавам - лъгах те!
Но и ти не ми остана длъжна -
зная…
Продал доспехите си - уморен,
сега разчитам само на голата си сабя…
Завръщам се.
Завръщам се със бялата вода.
Така и не научих поредността на цветовете.
Далече съм от черната, но по-далеч
от златната река,
а във дома ми - самотата,
приспива с ласки боговете си,
захвърлила молитвите и клетвите по мен…
Не вярвах, че ще дойде този ден.
Че гордостта ми ще стане мащеха
на всички мои изневери,
а със щита и бронята си -
ще откупувам стари грехове…
Че корабите ми ще се разбият далече от брега
във рифове от непрогледнали илюзии,
а еднодръвката, в която
залива кръстосвахме като деца -
ще се разлисти.
Пусни ме до прага на твойто щастие!
Не ме гощавай!
Искам само въглен за лулата си,
че този, който взех от залеза -
бил за размисли,
не ставал за лули…
Не вярвах, че ще седна пак
пред твоя дом!...
© Красимир Чернев All rights reserved.
