След коктейлите
Не вярвах, че ще дойде ден да те потърся
сред образите на жените,
останали отдавна зад гърба ми…
Признавам - лъгах те!
Но и ти не ми остана длъжна -
зная…
Продал доспехите си - уморен,
сега разчитам само на голата си сабя…
Завръщам се.
Завръщам се със бялата вода.
Така и не научих поредността на цветовете.
Далече съм от черната, но по-далеч
от златната река,
а във дома ми - самотата,
приспива с ласки боговете си,
захвърлила молитвите и клетвите по мен…
Не вярвах, че ще дойде този ден.
Че гордостта ми ще стане мащеха
на всички мои изневери,
а със щита и бронята си -
ще откупувам стари грехове…
Че корабите ми ще се разбият далече от брега
във рифове от непрогледнали илюзии,
а еднодръвката, в която
залива кръстосвахме като деца -
ще се разлисти.
Пусни ме до прага на твойто щастие!
Не ме гощавай!
Искам само въглен за лулата си,
че този, който взех от залеза -
бил за размисли,
не ставал за лули…
Не вярвах, че ще седна пак
пред твоя дом!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
