Nov 24, 2009, 6:48 PM

След края

Poetry

1.2K 2 6

Не ми вменявай никаква вина,
за нищо аз пред теб не съм виновна,
че мойта грешка била е една,
но тя навярно била е съдбовна.

Че срещнах теб...
че дадох любовта...
с умението всичко да прощавам...
Навярно ще ме съдиш за това?
Обичах те...
но днес те съжалявам.

Пред тебе нямам никаква вина,
за теб не ще съм никога добрата,
от теб си тръгна другата жена -
жена, която знае си цената...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

feniks67 (Феникс)

Знай си цената! И не тъгувай за мъчителното тръгване! След всеки край има едно начало...и нека то е добро и светло...пожелавам ти го най-искрено!

2009-12-28T02:39:06+02:00
natalia (Наталия Божилова)

истинско

2009-12-28T00:13:52+02:00
La_ReiNa (Аз)

Когато си дала любовта с мението всичко да прощаваш е доста трудно да осъзнаеш цената,която имаш.Особено ако любовта ти е такава,каквато аз я познавам.Дълъг път си извървяла.Според мен си истински герой.

2009-12-01T00:02:35+02:00
Essy (Веселка Василева)

Наистина, мъчително тръгване....Но стихотворението е много силно...
Поздрави!

2009-11-25T10:09:20+02:00
LISA (Мариана)

"Обичах те...
но днес те съжалявам."
Харесах!

2009-11-24T22:55:55+02:00