След края на света –
очаквания апокалипсис,
остана само любовта...
Сега сме само
ти и аз
в любовен рай...
В небесното пространство
заедно летим,
един до друг –
две влюбени души
в своя млечен път...
Избраници сме –
галеници на съдбата,
белязани сме
с любов в небесата.
В меки пухкави постели
от облачета бели,
като от захарен памук
двамата лежим един до друг,
след края на света
в света на любовта.
© Богдана Маринова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
