Небето
като дъвка се разтегнало
от топлина
от тази хей
до другата топола,
стърчаща като пръчката на захарен памук,
с набучен на върха ù облак.
Внезапно плисва дъжд,
за кратко пада мрак,
небето се полепва
по обувките.
А после вятърът,
от въртележката
взел пъстър сешоар,
прочиства
улицата
с духане.
Публикувано във:
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
