28.09.2013 г., 16:45  

След летен лунапарк

574 0 5

Небето
като дъвка се разтегнало
от топлина
от тази хей
до другата топола,
стърчаща като пръчката на захарен памук,
с набучен на върха ù облак.

Внезапно плисва дъжд,
за кратко пада мрак,
небето се полепва
по обувките.
А после вятърът,
от въртележката

взел пъстър сешоар,
прочиства
улицата
с духане.

 

 

 

Публикувано във:
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...