След любовното предателство... отговор
От думи и чувства, от разум преди всичко дори,
пропука се моето утре, но в мен не зная защо не вали.
Не е гръмотевично сиво, добри облаци, сякаш барут
в ъгъла на небе са се свили в светъл огромен редут.
Все някога ще напълнят пухкави основания
и ще политнат надолу към жадната твърд.
Ще впият в плодни очертания едни желания,
но ще ли е борба това... или пък смърт...
Моето утре...! Един булеварден рефрен,
в който толкова много отсрещност
би могла да застане до мен...
Огън! Днес стрелям по порива "лесност"!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Браво, Светла!