след мен
Изгубен. Изтриха стъпките ти картата,
сега там никнат само плевели.
Да бе я нарисувал с въглени,
а не с усмивка, тръгваща със утрото.
Забравен. Пясъчните мигове по пътя
отдавна с мъх покрити са
и всяка птица е събуждане,
и всеки корен - кръстопът.
Роди се. И камък бе, въздъхна в планината,
усети как скала в скалата диша.
И лава бе, изтече от сърцето си,
разбра пръстта как огън ражда.
Пътуване. Фенери са молитвите в очите,
ръцете ти - събудени вулкани,
като сачми дъждовен шепот сипе се,
мирише на земя. И листопади.
© Ася All rights reserved.
