violently (Ася)
69 895
Jan 23, 2008, 2:39 PM

след мен 

  Poetry
701 0 8

Изгубен. Изтриха стъпките ти картата,

сега там никнат само плевели.

Да бе я нарисувал с въглени,

а не с усмивка, тръгваща със утрото.

 

Забравен. Пясъчните мигове по пътя

отдавна с мъх покрити са

и всяка птица е събуждане,

и всеки корен - кръстопът.

 

Роди се. И камък бе, въздъхна в планината,

усети как скала в скалата диша.

И лава бе, изтече от сърцето си,

разбра пръстта как огън ражда.

 

Пътуване. Фенери са молитвите в очите,

ръцете ти - събудени вулкани,

като сачми дъждовен шепот сипе се,

мирише на земя. И листопади.

© Ася All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??