След милион светлинни години
Когато и мене вече
няма да ме има тука,
пак дъжд ще вали,
слънце ще грейне
и някой по небето
дъга ще изпише.
В душите човешки,
все тъй раздвоени,
добро и зло,
праведност и грях,
все ще се догонват.
Железни умове
пак ще съчиняват
кървави сценарии,
ще гърмят оръдия,
ще сеят смърт и разруха,
ще никнат горест и мъка;
а невинните бездомни
вдън земите тилилейски
ще дирят покрив и утеха.
Безброй хилядолетия
след целувката на Юда
все още ще кърви
под трънена корона
Христовата повеля.
А някъде ….
В далечната Държава на Духа,
прероденият Сандро Ботичели
ще нарисува и десетия кръг на Ада,
четката му ще докосва небесвода.
Същия ден по кървав залез късен
над олтара на Всемира надвесен,
Микеланджело Втори Младши,
"Страшният съд" ще доизписва,
добавяйки още тъмни фрески.
В друго, в много далечно време,
след милион светлинни години,
в страната на Духа и надеждата,
поети ще съчиняват пак сонети,
любовта, истината и правдата
ще величаят в одически строфи.
Човекът ще е богоподобен тогава,
когато всеки крачещ по земята
замечтае и сътвори живот благ
с душа на поет или художник.
Може би, може би тогава ….
Ще сътворим Рая на Земята.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
