След отговорите, които знаех...
Какво е щастието? Как изглежда?
Самó ли идва? Кой при нас го носи?
Ухае ли на обич? На надежда?
Задаваш ли си някога въпроси...
Какво е любовта? И как ухае?
Във нечии зеници ли живее?
Кога, защо настъпва? Колко трае?
Умира ли?... Какво идва след нея?
Навремето си мислех ”Всичко знам!”
Летях така измамно в младостта си...
За миг да можех да се върна там
убила бих (да, бих!) наивността си.
... Какво е тишината? Как боли?
Лекува ли се празнотата някак?
Приличаме си в чувствата, нали?
В сърцето всеки има отпечатък...
И мога да ти кажа само днес
какво е Самотата. Как убива.
Живеем с нея на един адрес.
И всяка нощ в едно легло заспиваме.
И ако срещнеш Щастието ти
(познавах го... в едно далечно време)
те моля (зарад мен) го помоли
да дойде някой ден и тук... при мене.
© Павлина Соколова All rights reserved.
