СЛЕД ПОЛЕТА
В ръцете свещ. Но пламъкът кого ли топлеше?!
Поелият нагоре спря. И в недоумение,
в събралите се долу взрян, разбра, че можеше -
да гледа отвисоко свойто погребение...
Ковчегът спуснат е. Словата са изречени.
Саван от пръст, цветя - в дъжда сълзлив удавени.
Това е - на което всички са обречени -
в последното си неизбежно заминаване...
От скръб сломени - влачеха се изпращачите.
И те на своя ред ще отпътуват, някога.
Но трябва за това сега да спрат да плачат и - ...