След пороя
Спря дъждът и животът замря
и си викам: "Сега е моментът
на жена си да купя цветя,
да ме види какъв джентълмен съм!"
Но уви - изведнъж се оказа,
че цветарите в куп отлетели са,
само тъжен клошар на перваза,
легнал тихо, си пази постелята.
Що ли той си сънува, горкичкият,
и дали ще опази го псето?
А пък аз дали съм със всичкия,
че тревожа се за което.
Спря дъждът и жена ми звъни
и надява се тя, че се връщам.
Като хиляди други жени
тя е сигурна - има си къща...
© Константин Коев All rights reserved.
