СЛЕД ПОРОЯ

Защо ви е реката да тече

                                               прозрачна?

Нека кална да приижда!

Кристалната прозрачност ще рече,

че пясъкът по дъното се вижда

и всеки може сам да прецени

дълбока или плитка е реката.

Но днес калта по-скъпо се цени –

днес тя е мяра за дълбочината

или създава видимост поне,

че крие мътното подмоли страшни.

То може и да е до колене,

но тинята, покрита с пяна, плаши.

И много често плиткият поток

по стръмното надолу слиза с тътен.

Уж иде тъмен, яростен, дълбок,

а всъщност се излива просто

                                                     мътен.

Дори самият ни живот тече

безбожно плитък и до срам мизерен;

на дните трудни пяната влече,

пристига кален, отминава черен

и ни се струва яростен и див,

и ни се вижда сложен, кръстопътен,

защото днес е трудно да си жив...

А той е прост и плитък.

Но е мътен!

И в мен една надеждица кълни

и порив смътен ме изправя буден –

да прекося през калните вълни

на днешния ни ден пенлив и труден,

защото там, зад хоризонта бял,

дъждът гърми, пороят чер се влачи,

но се оттича лепкавата кал

и утре може би ще е прозрачен.

И може утре пясъкът златист

по дъното отново да се види.

Но за да потече потокът чист,

мътилката е нужно да си иде.

Така се чисти всеки водоем

от кал и тиня,

и от пяна мръсна.

Ако сега калта не изгребем,

повярвайте ми – утре ще е късно.