Момичето... (Стеси) Момичето... (Стеси)
1 239
Aug 19, 2007, 5:23 PM

След пролетният дъжд

  Poetry
733 0 3
Остави ме под дъжда,
остави ме сама и тихо тръгни,
заличи болката,
аз ще забравя, но не сега.
Знай, че те обичам дори след всичко това.
Просто винаги помни,
дори целият свят да те вини -
аз ще бъда с теб...
Винаги до теб...
 След пролетните дъждове...
Забрави това, което ни дели.
  Винаги до теб...
Дъждът ще изтрие всички сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0