След среща с обречени
Да знаеш и да не искаш да повярваш,
че винаги след залеза настъпва мрак -
това е висша, свръхчовешка дарба.
На обречените да живеят във смъртта
и да я превръщат във живот.
Със всяка своя дума да измолват прошка,
не за себе си, за другите, които под
небето се прегръщат с пошлото.
Те не съдят. Те поглеждат с очи,
пред които сам си редиш равносметките -
дали наистина си жив, или не си,
дали си буря или пък безветрие.
И после отминават. Някъде отвъд.
Тебе те полазват тръпки. Сетне те облива пот.
За миг видял ги, втурваш се по своя път
и казваш: "Каквото и да е, но нека е живот!"
© Ангел Веселинов All rights reserved.
