Mar 11, 2012, 2:54 PM

След среща с обречени 

  Poetry
623 0 8
Да знаеш и да не искаш да повярваш,
че винаги след залеза настъпва мрак -
това е висша, свръхчовешка дарба.
На обречените да живеят във смъртта
и да я превръщат във живот.
Със всяка своя дума да измолват прошка,
не за себе си, за другите, които под
небето се прегръщат с пошлото.
Те не съдят. Те поглеждат с очи,
пред които сам си редиш равносметките -
дали наистина си жив, или не си,
дали си буря или пък безветрие. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Random works
: ??:??