Jan 15, 2009, 2:55 PM

След теб 

  Poetry » Love
739 0 2
Трудно се разбира самотата,
щом веднъж не си останал сам.
Чакайки да влезеш ти от там -
колко пъти гледах към вратата!
-
Чувах теб във всеки нежен глас,
всеки ред до тебе бе отнесен...
Всеки кадър беше филм за нас,
всеки звук - любима наша песен.
-
В трудни нощи спеше в мене страх,
всеки сън за тебе беше стотен.
Мислите си чувствах като грях -
всяка правеше ме още по-самотен.
-
Трудно свикваш със тъгата,
много дълго си нещастен -
любиш в спомените страстно,
днес поглеждаш към вратата...
-
Влиза само самотата.

© Йордан Мишев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??