Jan 15, 2009, 2:55 PM

След теб

  Poetry » Love
1K 0 2
Трудно се разбира самотата,
щом веднъж не си останал сам.
Чакайки да влезеш ти от там -
колко пъти гледах към вратата!
-
Чувах теб във всеки нежен глас,
всеки ред до тебе бе отнесен...
Всеки кадър беше филм за нас,
всеки звук - любима наша песен.
-
В трудни нощи спеше в мене страх,
всеки сън за тебе беше стотен.
Мислите си чувствах като грях -
всяка правеше ме още по-самотен.
-
Трудно свикваш със тъгата,
много дълго си нещастен -
любиш в спомените страстно,
днес поглеждаш към вратата...
-
Влиза само самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Мишев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...