Mar 1, 2009, 4:54 PM

След теб

  Poetry
1K 0 3
След теб
(в памет на дядо ми)

След теб само мъка остави
и хиляди изплакани сълзи,
болка жестока ни пари,
отиде си завинаги ти...

Свещите бавно догарят,
сочат ти пътя напред.
Раят пред теб се отваря,
ти беше достоен човек!

Ще пазим с обич в сърцата
милия образ, топлия глас,
душата ти щедра, богата,
дарила опора на всеки от нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...