След теб
Помня само, че звездите умираха,
а луната беше леден кристал,
черни облаци земята завиваха,
сякаш целия свят бе заспал.
И до "нищо" се стопи битието,
осъзнало за своята нетрайност,
заваля и прогизна небето
над една паралелна реалност.
Тихо стъпваш, невидим до мене,
а дъждът все вали ли, вали,
ти и аз в едно минало време
и любов, след която боли.
Шляпат спомени в калните локви,
огледално танцуват мечти,
после тръгват в различни посоки,
а със тях си отиваш и ти.
Стискам с болка за сбогом ръката,
тъжно нейде припява капчука,
че разделят се само телата,
а душите остават ни тука.
© Доника Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за прочита и коментара, Петър! Напълно съм съгласна с теб, че литературния анализ винаги има положително влияние.
-
Хареса ми. Няма нужда от инверсия в последната строфа, искала си да кажеш: “душите ни остават тука”. Иначе трябва да е: “душите оставят ни тука”.
Сега, за литературния анализ: той не опорочава творбата, а изяснява смисъла, и разголва красотата и. Повечето начинаещи автори се сърдят на анализи, понеже още са неуверени. Ти обаче не си. 👍 -
Благодаря, ДИС (Деа)!
-
Много красива поезия! Поздравления!
-
Благодаря, че сте се отбили при мен! Коментарите Ви ме трогнаха! Хубав ден !
-
Ех че хубав стих.Истинско удоволствие да го четеш.
Възхищение! -
Без думи! Добавям в любими!
-
... И любов след, която боли... Така да ми загорча!... Поздрави, Дони!
-
Уникално!
-
Благодаря Ви!
-
Удоволствие е такава поезия! Браво!
-
Хубава поезия! Поздравления!!
-
Харесва ми...
-
Прекрасно е Доника
-
"и любов,след която боли"..след истинската любов ,винаги боли!
"че разделят се само телата,
а душите остават ни тука."..ВЯРНО!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
