След теб ще тичам
След теб ще тръгна, ще те стигна!
Ще бъда на слънцето в лъчите,
във ехото на спомен ще се скрия
и неизплакана сълза в очите!
След теб ще тичам, ще те моля!
Ще бъда по-ниска от полската трева,
смирена, нежна, търпелива,
дано те стигна в сияйна светлина!
Росата капнала в тревичката на двора,
ще ти припомни моята молба.
Без мен не тръгвай, обич моя мила!
Вземи ме с теб да тръгнем двама!
Виж дланите ми натежаха
и нямам сили пак да ги протегна.
А устните от обич се напукаха,
дано те стигна с тях, да те целуна!
Не тръгвай, моля те, без мен!
Кому сълзите ще изплача?
И как със утрото ще бъде ден,
когато нощ в душата ще наднича?
Не искам дарове, не искам слава!
Не са ми нужни богатства и разкош!
След теб ще тичам разлюляна,
като вятъра, когато плаче в тъмна нощ.
Ще бъда на слънцето в лъчите,
във ехото на спомен ще се скрия
и неизплакана сълза в очите!
След теб ще тичам, ще те моля!
Ще бъда по-ниска от полската трева,
смирена, нежна, търпелива,
дано те стигна в сияйна светлина!
Росата капнала в тревичката на двора,
ще ти припомни моята молба.
Без мен не тръгвай, обич моя мила!
Вземи ме с теб да тръгнем двама!
Виж дланите ми натежаха
и нямам сили пак да ги протегна.
А устните от обич се напукаха,
дано те стигна с тях, да те целуна!
Не тръгвай, моля те, без мен!
Кому сълзите ще изплача?
И как със утрото ще бъде ден,
когато нощ в душата ще наднича?
Не искам дарове, не искам слава!
Не са ми нужни богатства и разкош!
След теб ще тичам разлюляна,
като вятъра, когато плаче в тъмна нощ.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
