Oct 10, 2011, 10:50 PM

След време 

  Poetry » Phylosophy
736 0 16
Във някой иден ден ще се разсъня...
Вода със шепите в лице ще плисна.
А после одеялото ще сгъна
и ще запаля старото огнище.
Светът ще стане видимо приличен,
щом слънцето огрее онзи зъбер.
Ще осъзная аз, че съм обичал
и тръпка ще премине, като гъдел.
На масата ще седна с топло мляко.
На тънки струи аромат ще вдишвам
чрез сетивата в утрото богато,
че жив ще съм. По-хубав дял не искам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??