rudin (Иван Христов) rudin (Иван Христов)
1 858
Oct 10, 2011, 10:50 PM

След време

837 0 16

Във някой иден ден ще се разсъня...

Вода със шепите в лице ще плисна.

А после одеялото ще сгъна

и ще запаля старото огнище.

 

Светът ще стане видимо приличен,

щом слънцето огрее онзи зъбер.

Ще осъзная аз, че съм обичал

и тръпка ще премине, като гъдел.

 

На масата ще седна с топло мляко.

На тънки струи аромат ще вдишвам

чрез сетивата в утрото богато,

че жив ще съм. По-хубав дял не искам! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0