След време

Sep 20, 2017, 10:03 PM

Poetry » Love, Civilian

676 0 2

По бреговете на мълчанието ми седиш,
разпитваш мислите си за причини...
Не се научи да броиш,
разкъсани от теб картини...

Аз не наказвам лошото с подобно!
Безкръвни операции харесвам!
И думите да влизат в теб прободно,
затова съм тук, а не изчезвам.

Да заглушавам шепота в главата,
да се забивам по-дълбоко,
до дъното на всичко злобно
и да го мъча със доброто.

Удобен ум! Като килия...
Това намирам вътре в тебе.
Крещенето ти там умира!
Но ти живееш! А след време?

Please sign in with your account so you can comment and vote.