След време всяка страст угасва
След време, всяка страст угасва,
над хълма преди на падне нощ,
и най- силният с ръка замахва
и постепенно губи своята мощ.
Само ти не гаснеш, Любов!
Светлината ти чиста се ражда,
когато мракът пълзи навред,
в очите ми пламъци пламват,
и осветяват живота ми клет.
В дни зимни и мрачни, когато,
студ скове животът в лед,
ти своя огън, в сърцето палиш
и всичко изглежда наред.
Ако нещо ми се случи, или
тръгна по стръмен наклон,
и стигна до дъното чак,
като маяк сред бурно море,
ти ме водиш към слънцето.
Само ти не умираш, Любов!
На моя дух сияние предаваш,
ти си ангел хранител за мен,
прегръщаш ме, душата ми
огряваш и ме поемаш на ръце!
Ти, Любов, си съвършена!
© Миночка Митева All rights reserved.
