След заплата
По замръзналите локви
на разбития асфалт
крача с валсова походка -
две напред, една назад.
Даже, леко се пързалям
край зеления стобор.
Цяла нощ ще се търкалям,
но ще стигна в моя двор.
Там - с голямата лопата
ще изрина малко сняг.
С кучето ми, под луната,
пак ще стана кукуряк.
Чак тогава, ще почукам
на желязната врата.
Ще изчакам, ще очукам
и висулките с ръка.
А жена ми, ще се пръкне
с леко секси пеньоар.
И в хладилника ще бръкне
за шише - Пино ноар!
Край пламтящата камина
ще припламне вечерта!
Ще се чукнем с бяло вино,
ще се гушнем през нощта...
....
И ето - Арки ме посреща,
скача весело по мен!
Пръв приятел е насреща,
даже в този тежък ден.
Почвам преспите по двора
и край външната врата.
Чистя всичко, без умора,
изтрезнявам на мига.
Бързо чукам по вратата,
искам моята жена!
Не отваря ми “мърдата”,
май в гаража пак ще спя.
Май до Форда ще се сгуша
и до тубите с бензин.
Може бързо да пропуша
и да пийна керосин.
Но отварям си портфейла,
вадя четири по сто
и ги пращам по имейла
на Заразното Ми Зло!
В миг открехва се вратата.
Там по грозен пеньоар
изтапанчва се жената
с моя куфар - много стар.
Гони ме да спя във парка
сред натрупания сняг.
Бързо вадя хилядарка,
свършва нейният мерак.
Влизам пъргаво във хола,
лягам на дивана сам.
Но жена ми - чисто гола,
казва ми: - Ела насам!
.....
Туй е братя, кво да правя,
страшна обич е това!
Щях за малко да забравя -
всеки месец съм така!
Юри
Йовев
януари
2020 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Браво и от мен!
