На пейката боята е студена...
Ръцете ми са сламки от коприна.
Докосват пъпката червена -
листенце нежност в цветна зима.
Ухае на сълзи тревата,
макар разресана от слънчеви лъчи...
Събирам мисли в тишината,
а болката до мене спи.
На пейката пред чужда къща -
потънало в безвремие сърце,
едничка радост спомена прегръща,
за пълен дом и пеещо дете. ...