Aug 9, 2007, 11:29 PM

Следи

  Poetry
517 0 2
Морето силно ме привлича
със тази своя необятност!
На малък палавник прилича,
разпенва се за нова пакост.
Вълните вятърът повлича
и на брега ги приютява.
Там моето момченце тича,
по пясъка следи оставя...
Във спомени живея вече -
сърцето ми ги съхранява.
А то, дори от мен далече
пак песъчинки разпилява...


Марияна Дженева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...