Следите на човешкото
Кастрирахме душите си. Насън
сега мечтаем само свободата.
Не взехме и не дадохме. Отвън
плячкосва и разграбва само вятърът.
Понесохме товара. Без ръце
се носи от илюзия по-тежко.
Вървяхме през тревите, със нозе,
изгубили следите на човешкото.
Не стихнахме до никъде. На праг
се спъва вярата пред чужда къща.
Не влязохме изобщо. Нечий враг,
навярно наш, посмя да ни прегръща.
Изгърби се животът. На плътта
не трябва много, свобода и вино.
Кастрирахме душите си. Сега
сънуваме, че някъде ги има.
© Николина Милева All rights reserved.
