Следобедно стихотворение
В чаша протяга се август сънливо.
Мърка следобедно в нея отпуснат.
Капка кафе е за устни парливи
още готови по лъч да се спуснат
с бавна лежерност на ласка събудена,
леко и нежно да сплитат косите ми.
Бягам ефирна с крила пеперудени.
Още не вярват на обич очите ми...
Ала достига ме опитно - чувствен
август лазурен следобедно топъл.
И ме съблича на залеза с устните.
Пада над облак ефирната рокля...
Вече не питам къде е кафето ми.
В чаша забравих го. Голо, изстинало...
Лятната вечер целуна сърцето ми.
Болката стара превърна се в минало.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
