Aug 7, 2015, 8:06 PM

Следсънен звън

960 0 0

Стихва стихията стихийно,

бурно бурените буренясват,

в едно въздънно воднотление

снова с невеста съновидяна.

 

В огън агнето огни се

с вопъл вплетен в планината,

в жарта  e жертвата жар-птица - 

с полет сполeтяла пълнотата.

 

Мирно Мойрите се изморяват -

нашили нишката на Шива,

с боговете се сбогуват богозначно

 

и събуждам се,

и пак съм 'аз',

и дишам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...