Aug 7, 2015, 8:06 PM

Следсънен звън

959 0 0

Стихва стихията стихийно,

бурно бурените буренясват,

в едно въздънно воднотление

снова с невеста съновидяна.

 

В огън агнето огни се

с вопъл вплетен в планината,

в жарта  e жертвата жар-птица - 

с полет сполeтяла пълнотата.

 

Мирно Мойрите се изморяват -

нашили нишката на Шива,

с боговете се сбогуват богозначно

 

и събуждам се,

и пак съм 'аз',

и дишам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...