temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
Sep 17, 2007, 8:47 PM

СЛЕПИЯТ МУЗИКАНТ 

  Poetry
1626 0 19
 

СЛЕПИЯТ МУЗИКАНТ


Протрита шапка. Смачкан бял костюм.

Навел глава, полека преминава.

Потропва леко с белия бастун

и тихичко на себе си припява.


В тъмницата на свойта слепота,

затворен и забравен от живота,

останал сам, бездомен, в самота,

той храбро носи своята Голгота.


Издигнал къщи като за царе,

загубил ги в разводи и подялби,

оставил в тях снахи и синове,

живее в дупка - схлупена и жалка.


Обичал и мечтал за любовта,

изнесъл по света безброй концерти,

днес свири сам на тъмно, през нощта

да не събуди спящите съседи.


Сред живите погребан. Неопят.
Без паметник и без надгробно слово.

Признат от всички. Ала непознат.

Той свири пак. Отново и отново.


Гласът му тих сред нощната тъма

издига храм на музиката жива.

Душата му - ранена и сама,

чрез музиката става пак щастлива!

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??