СЛЕПИЯТ МУЗИКАНТ
СЛЕПИЯТ МУЗИКАНТ
Протрита шапка. Смачкан бял костюм.
Навел глава, полека преминава.
Потропва леко с белия бастун
и тихичко на себе си припява.
В тъмницата на свойта слепота,
затворен и забравен от живота,
останал сам, бездомен, в самота,
той храбро носи своята Голгота.
Издигнал къщи като за царе,
загубил ги в разводи и подялби,
оставил в тях снахи и синове,
живее в дупка - схлупена и жалка.
Обичал и мечтал за любовта,
изнесъл по света безброй концерти,
днес свири сам на тъмно, през нощта
да не събуди спящите съседи.
Сред живите погребан. Неопят.
Без паметник и без надгробно слово.
Признат от всички. Ала непознат.
Той свири пак. Отново и отново.
Гласът му тих сред нощната тъма
издига храм на музиката жива.
Душата му - ранена и сама,
чрез музиката става пак щастлива!
© Теменужка Маринова All rights reserved.
