Над тебе сянката ми пада.
Във теб отеква моят глас.
И няма между нас преграда
да мине скритата ни страст.
А ехото от теб отвръща-
повтаря моите слова.
И молейки се в мойта къща,
се питам сън ли е това.
Една луна-на вид сребриста,
ни пали с топлия си дъх.
И сякаш тя целувки триста
изпраща ни от своя връх.
Над тебе сянката ми пада.
Във теб потъва моят глас,
че няма между нас преграда
и сливаме се в жадна страст!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
