Над тебе сянката ми пада.
Във теб отеква моят глас.
И няма между нас преграда
да мине скритата ни страст.
А ехото от теб отвръща-
повтаря моите слова.
И молейки се в мойта къща,
се питам сън ли е това.
Една луна-на вид сребриста,
ни пали с топлия си дъх.
И сякаш тя целувки триста
изпраща ни от своя връх.
Над тебе сянката ми пада.
Във теб потъва моят глас,
че няма между нас преграда
и сливаме се в жадна страст!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
