Jan 26, 2011, 1:00 PM

Сливане

  Poetry » Other
1.4K 1 4


Почуках плахо... И открехна се вратата

...

Пристъпих... И потънах в топлина

...

А някой вече беше пуснал корени в самата мен

...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мани...сложно
  • Разговорът стана за академици
  • Ще те разочаровам отново , признавам че има врата в моето слово...,
    но онази врата всъщност беше отворена преди да зазидат прозореца
  • Е-е-е, дочаках таз врата в поезията ти

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...