Jan 26, 2011, 1:00 PM

Сливане

  Poetry » Other
1.3K 1 4


Почуках плахо... И открехна се вратата

...

Пристъпих... И потънах в топлина

...

А някой вече беше пуснал корени в самата мен

...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мани...сложно
  • Разговорът стана за академици
  • Ще те разочаровам отново , признавам че има врата в моето слово...,
    но онази врата всъщност беше отворена преди да зазидат прозореца
  • Е-е-е, дочаках таз врата в поезията ти

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...