26.01.2011 г., 13:00

Сливане

1.3K 1 4


Почуках плахо... И открехна се вратата

...

Пристъпих... И потънах в топлина

...

А някой вече беше пуснал корени в самата мен

...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мани...сложно
  • Разговорът стана за академици
  • Ще те разочаровам отново , признавам че има врата в моето слово...,
    но онази врата всъщност беше отворена преди да зазидат прозореца
  • Е-е-е, дочаках таз врата в поезията ти

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...