26.01.2011 г., 13:00

Сливане

1.3K 1 4


Почуках плахо... И открехна се вратата

...

Пристъпих... И потънах в топлина

...

А някой вече беше пуснал корени в самата мен

...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мани...сложно
  • Разговорът стана за академици
  • Ще те разочаровам отново , признавам че има врата в моето слово...,
    но онази врата всъщност беше отворена преди да зазидат прозореца
  • Е-е-е, дочаках таз врата в поезията ти

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...