Nov 3, 2012, 1:36 PM

Сливане

  Poetry
843 0 2

Дъхът ми пъпли по гърдите ти напъпили

и сладък мирис гали сетивата ми.

Изпивам устните ти топли и изпръхнали.

Ръката ми потъва във косата ти.

 

И капчица по тялото девичо

със блясък перлен в мрака бял проблясна.

И всичко стана някак по-различно.

Възторжена вълна във теб ме тласна.

 

И сляхме се в обятието общо.

Невиждащи, задъхани, нечуващи.

Изпълнили чистилището нощно

с крила на пеперуди пърхащи.

 

И светлина, и блясък, и безумие!

Докосване и сливане трептящо!

Изтръгнат вик и сладостно стенание...

И две сърца, в едно туптящи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Ташков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти
  • Прекрасно пресъздадена интимност.Прочетох няколко пъти и въздейства силно!Пожелавам ви още много вдъхновения.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...