Jan 29, 2008, 2:27 PM

Сливане

  Poetry » Love
1.3K 0 28
Дълбока съм като морето -
вълните ми без дъх се плискат
в спокойния ти бряг, където
тих пристан да намерят искат...

Сетивна съм като земята -
недрата ми безмълвно стенат
във ласките на твоя вятър,
разцъфнали от бурна нежност...

Сияйна съм като зората -
с лъчи от слънчева усмивка.
И тръпнеща от обич свята,
без страх със теб докрай се сливам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...