От подлост, от злоба, от интриги,
от зло в очите хорски,
понякога така ми се повдига,
че искам по пътеки горски
да тръгна, да се слея със природата,
където всичко е далеч по-просто -
Дори и живи се изяждат хората,
до край изяждат се, дори и не остават кости...
А там, където джунглата царува,
поне бял череп ще остане празен,
и всеки в своята борба да съществува
дори изяден, живял е без от низости да е белязан!
28.10.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
