May 9, 2024, 12:27 PM

Словесен помен

  Poetry » Other
618 5 14

 

                         На Таньо Клисуров

 

Шепа чувства от душата

търсят в мен посока.

Теб погълна те земята.

След смъртта жестока

правя днес словесен помен.

Думите са свещи.

Звън канбанен ли отронва

мъката гореща?

 

Само стиховете мои

беше чел, Поете.

Нека този лунен резен

бъде твое цвете.

Аз и книга ти надписах,

но до теб не стигна.

Някога така ни слисва

краят. В мен изригна

 

мъка, може би и жалост

със горчилка люта.

Думи, хвърлени нахалост,

нямаш ти! Прочуто

името ти ще остане

в нива поетична.

Нищо, че не те познавах,

този стих е личен.

 

08.05.2024

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...