May 9, 2024, 12:27 PM

Словесен помен

  Poetry » Other
622 5 14

 

                         На Таньо Клисуров

 

Шепа чувства от душата

търсят в мен посока.

Теб погълна те земята.

След смъртта жестока

правя днес словесен помен.

Думите са свещи.

Звън канбанен ли отронва

мъката гореща?

 

Само стиховете мои

беше чел, Поете.

Нека този лунен резен

бъде твое цвете.

Аз и книга ти надписах,

но до теб не стигна.

Някога така ни слисва

краят. В мен изригна

 

мъка, може би и жалост

със горчилка люта.

Думи, хвърлени нахалост,

нямаш ти! Прочуто

името ти ще остане

в нива поетична.

Нищо, че не те познавах,

този стих е личен.

 

08.05.2024

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...