Словесен помен
На Таньо Клисуров
Шепа чувства от душата
търсят в мен посока.
Теб погълна те земята.
След смъртта жестока
правя днес словесен помен.
Думите са свещи.
Звън канбанен ли отронва
мъката гореща?
Само стиховете мои
беше чел, Поете.
Нека този лунен резен
бъде твое цвете.
Аз и книга ти надписах,
но до теб не стигна.
Някога така ни слисва
краят. В мен изригна
мъка, може би и жалост
със горчилка люта.
Думи, хвърлени нахалост,
нямаш ти! Прочуто
името ти ще остане
в нива поетична.
Нищо, че не те познавах,
този стих е личен.
08.05.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
