Да пиша за Левски не мога,
слова не ми стигат сега,
за личност, достигнала Бога,
твърде е малък света.
Герой като Левски се ражда
веднъж на много лета,
смъртта му в сърцата поражда
скръб и дълбока тъга.
Левски – светец е със име,
оставило трайна следа,
делата сами ни говорят,
не са ни нужни слова.
25. 01. 2002 год.
© Блага Енева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
